Эхинацея от диабета
Rated 5/5 based on 86 student reviews

Эхинацея от диабета. Солевая повязка от диабета. 2019-03-24 17:02

Човешкото тяло представлява един прецизен и безупречен механизъм. Всяко отклонение от идеалния му ред нарушава жизнения процес, нарушава функционирането на редица органи и системи, което довежда до болестно състояние. За да съществува нормално, човекът има нужда от определено количество въглехидрати, белтъчини, мазнини и минерални соли, които получава чрез храненето. Това е било обяснението за жаждата и голямото количество урина, която отделяли болните. *** Захарният диабет (З Д) е обменно заболяване, характеризиращо се с повишена кръвна захар (хипергликемия), която е резултат от нарушения в инсулиновата секреция, в инсулиновото действие или и в двете заедно. Процесът на разграждане на храната, получаване на енергия и лесно усвоими хранителни частици е един от най-важните за организма. По-късно сладкият вкус на урината дало названието “мелитус”, с което болестта е известна и до днес. (СЗО, 1999 г.) З Д е социално значимо заболяване поради все по-широкото си разпространение. Общото събрание на ООН прие резолюция, в която призна, че светът в наши дни е застрашен от епидемично разпространение на З Д, наред със СПИН, туберкулоза и малария. Схема на обмяната на веществата Наименованието захарна болест е старо колкото и самата болест. Клинични описания са направени още от Целзиус (30 год. Древните лечители обаче не могли да достигнат до обяснение на същността на явлението и до причината за заболяването. Двадесет години по-късно (1921) канадските учени Ф. Бест изолират от панкреаса на новородено теленце инсулин и го прилагат на болен от диабет младеж. англичанинът Санджер установява химическата структура на инсулина, а през 1963 и 1965 г. Броят на хората с диабет в световен мащаб нараства със застрашителни темпове. В резолюцията се казва още, че З Д е хронично, инвалидизиращо и скъпо струващо заболяване, което е свързано с тежки усложнения. преди новата ера), Авицена, Гален, Парацелзиус и др. Експериментални данни за секретирането на инсулин от панкреаса дават О. Понястоящем около 240 милиона души страдат от З Д като се очаква броят им до 2025 г. Тя отчита, че е налице спешна нужда от подобряване на общественото здраве и призовава към осигуряване на достъп до лечение и обучение за здравни грижи. Гласуването на резолюцията на ООН дойде в резултат на кампанията “Обединени за диабет”, която събра усилията на 150 държави, редица научни и професионални организации и сдружения, благотворителни фондации и др., които признаха, че З Д е едно недооценявано от всички власти заболяване с тежък изход, което всяка година води до смъртта та 4 милиона души по света. нашата страна бележи четирикратно увеличение на болните от З Д през 2007 г. (От 2,4% от населението боледуващи от З Д до 8,3% през 2007 г.). Не трябва да се забравя, че в наши дни болните от тази болест са около 310 хиляди души. Че броят на все още недиагностицираните болни е около 200 хиляди души. *** З Д е хронично метаболитно (обменно) заболяване, свързано с абсолютна или релативна липса на инсулин. Нар.бета (В) клетки на панкреаса и е ключ за пренасяне на кръвната захар (К З) в клетките, за да се произведе енергия. Липсата на инсулин води до повишение на захарта в кръвта. При захарния диабет възниква парадоксална ситуация – глюкозата е достатъчно, а целият организъм изпитва въглехидратен глад. Причината за това е, че захарта не може самостоятелно да проникне в клетката и остава в кръвта във вид на безполезен товар. З Д е два типа: Тип едно – захарен диабет- инсулинозависим. Увреденият панкреас не се справя със своите задължения и затова се и нарича инсулинозависим. Не може да бъде преработен постъпващия обем на глюкоза. Този тип се среща сравнително рядко и по-често възниква при млади хора и деца... Причината – най-честата е инфекция – вирусна, имунизация и др. В семейства или др., където единият от родителите е болен, възможността да се развие З Д при децата е 5%. Когато са болни и двамата родители, рискът се повишава до 25%. Симптоми: при такива болни бързо се развива абсолютна недостатъчност на инсулин, която се съпътства от бурни клинични прояви: прекомерна слабост, рязко отслабване, вълчи апетит, засилена жажда, отделяне на голямо количество урина, ацетонов дъх. Симптомите прогресират със застрашителна скорост, затова и в повечето случаи на пациентите веднага се назначават инжекции с инсулин, за да се предотврати или да се лекува кетоацидозата. Този тип диабет се различава от Тип 1 с това, че се изработва достатъчно количество инсулин, но той е биологично неактивен. Но хормонът е безполезен, защото тъканите на организма не са чувствителни към него. Причини: тази форма възниква преди всичко при хора над 40 години, които страдат в 80% от пълнота. Диетата (ниско – хипокалорийна) е един от основните елементи в лечението на този тип диабет. Симптоми: ЗД тип две се характеризира с постепенно начало, с бавно прогресиране и умерена проява на симптомите. Възможно е подобрение и дори достигане до норма на кръвната захар под влияние на външни фактори – например при спазване на диета. Често ЗД тип две се диагностицира при случайно изследване на кръвната захар, обикновено 2 – 3 години след началото му. Но макар клиничната картина да е спокойна, диабетът от този тип не бива да се приема като безобидно заболяване, защото може да се стигне до сериозни усложнения ако не му обърнем необходимото внимание (диабетна невропатия, ретинопатия, нефропатия, хипертония, гангрени и др.). Най-характерен признак за диабет е жаждата, която измъчва диабетиците. Повишението на глюкозата в кръвта дава още един характерен признак за З Д – сърбеж. Понякога е толкова мъчителен, че кожата се покрива с ранички от чесането. Към това механично увреждате често се прибавя гнойна инфекция, защото микробите мигновено се размножават в сладка среда. Проявите на хипергликемия (повишеното количество кръвна захар) включват жажда, обилно отделяне на урина, (полиурия) и отслабване. Повишените стойности на глюкозата в кръвта може да се проявят и с общо неразположение, замъглено виждане, или повтарящи се инфекции. Таблица с картинки - ХИПЕРГЛИКЕМИЯ Сравнителна характеристика между Тип 1 и Тип 2 захарен диабет Признаци Тип 1 ЗД Тип 2 ЗД Честота 0,1 – 5 % 2 – 4 – 8 % Наследственост слабо изразена по-силно изразена. При близнаци до 95 – 100% Поражение на В клетката има в различна степен няма Наличие на собствен инсулин в кръвта липсва нормален / повишен Начало бързо постепенно Телесна маса понижена / нормална затлъстяване до 80% Клинична картина бурна често липсва Протичане лабилно стабилно Склонност към кетоацидоза голяма рядко / няма Съдови усложнения често; поражение на малките съдове (капиляри) често; поражение на големите съдове (артерии) Лечение инсулин, диета, физическа активност Диета; перорални хипогликемизиращи лекарства (таблети); физическа активност Обучение необходимо необходимо *** В недалечното минало ендокринолозите смятаха, че съществува възрастова граница за появата на Тип 1 или Тип 2 З Д. В последните години това схващане беше опровергано от наличието на тип 2 и З Д при деца най-често със затлъстяване- т.н. моди Именно поради този факт те се отказаха от наименованията инсулинозависим и неинсулинозависим З Д. Усложнения при протичането на З Д По своя характер усложненията при З Д се делят на остро настъпващи и хронични. Остро настъпващите усложнения са: хипогликемия (по-ниска от нормалната кръвна захар); хипогликемична кома хипергликемия (по-висока от нормалната кръвна захар) кетоацидоза, кетоацидозна кома. Хроничните или късните усложнения на ЗД са: Диабетна ретинопатия (увреждане на очното дъно). Диабетна невропатия (увреждане на нервите) Диабетна нефропатия (увреждане на бъбреците) Увреждане на сърцето, кръвоносните съдове, гангрени и др. Усложненията, свързани със ЗД са сериозни и твърде опасни ЗД започва като метаболитно (обменно) заболяване, а завършва катосъдово заболяване. Спадането на кръвната захар на болния под 3,5 mml/l се нарича хипогликемия или “хипо”. При лица без захарeн диабет най-ниската стойност в 2,8 mml/l и означава глад на организма за въглехидрати. Причини за хипогликемията са: Свързани с инсулиновата доза:инжектиране на по-голяма инсулинова доза и друг вид инсулин; Свързани с физическото натоварване: по-голямо от обичайното, без допълнителен прием на въглехидрати; Свързани с диетичния режим: пропуснато или закъсняло хранене или прием на по-малко храна; повръщане или диария; консумация на алкохол. Приемане на друг вид хипогликемизиращи средства, например билки наред с основното лечение – инсулин и (или) таблетки. Значително по-рядко се получава хипогликемия при лечението на диабет тип 2, но при лабилно протичане на З Д това е напълно възможно. Хипогликемията има характерни симптоми, които трябва да се знаят и да се разпознават добре от всички диабетици. Особеното при нея е, че при всеки болен има свой, специфичен ред на проява на симптомите. Това трябва да се знае и да се разпознава състоянието още при първите симптоми, за да се вземат веднага спешни мерки. Запомнете: за диабетика не е страшно ако повиши значително кръвната захар. По-лошото е ако се задълбочат признаците на хипоглекемия и болният изпадне в хипогликемична прекома или кома със загуба на съзнанието. При недостиг на кръвна глюкоза страдат най-вече клетките на мозъка, затова симптомите на хипогликемията са главно от страна на нервната система. Признаците на хипогликемия са: Изпотяване, сърцебиене, разтреперване, побледняване, обърканост с халюцинации, силен глад раздразнителност, агресивност, обща нервност, замъглено зрение, обща слабост, некоординирани движения, световъртеж, загуба на съзнание с гърчове. Поведение при хипогликемия: Първо – основното е да не се изпада в паника. Обикновено хипогликемичното нетежко състояние трае няколко минути, не повече. Организмът разполага със свои механизми от хормонален тип, които веднага се включват, за да се преодолее хипогликемията. Така резервите от въглехидрати, които всеки човек има в черния си дроб като запаси от гликоген, се отделят в кръвта като глюкоза. По този начин кръвната захар се покачва, понякога значително, което често довежда до т.нар. Второ – при наличие на глюкомер да се определи веднага нивото на кръвната захар. Трето при лека хипогликемия да се приеме храна като хляб, мляко плодове. Четвърто – при по-тежка хипогликемия незабавно се приемат 15 г. захар се съдържат в 1 супена лъж., 2 големи или 4 малки бучки захар, 3 пакетчета по 5 г, или 5 пакетчета по 3 г.; 2 лъжици мед или конфитюр. захар, конфитюр, сладко разтворени във вода, или 150-200 млл напитка, съдържаща захар – кола, фанта, др. Шоколадът не е подходящ за овладяване на хипогликемия, защото съдържащите се в него мазнини забавят усвояването на захарта и повишаването на кръвната захар. Ако 10-15 минути след приема на захарта признаците на хипогликемия все още са налице, се приемат още 15 г захар. Таблица с картинки - ХИПОГЛИКЕМИЯ Вторият етап от битката с хипогликемията се състои в приемането на дълговерижни (бавно разграждащи се) въглехидрати (хляб или хлебни произведения, може намазани с конфитюр или даже с масло). Докато първият прием на въглехидрати е прием на късоверижни (бързо разграждащи се) въглехидрати, които повишават кръвната захар, то дълговерижните (хляб) ликвидират причината за появяването на хипогликемията и противодействат на повторната й поява. За да се избегне появата на хипогликемия в лечението на З Д, диабетиците трябва да носят винаги в себе си 3 - 4 бучки захар и бонбони да спазват стриктно часовете за хранене и количеството храна при необичайни за режима им физически натоварвания да приемат допълнителна закуска. Хипогликемиите са доста разпространено явление и почти всеки диабетик ги е получавал. Редките и леки хипогликемии не са сериозна опасност. Тежките и повтарящи се хипо довеждат често до декомпенсация на диабета, предвид на повтарящите се реактивни хипергликемии. Те намаляват умствената работоспособност и паметта, променят поведението на диабетика. Повтарянето на признаците на хипогликемия, установяването на ниски стойности на кръвната захар налагат намаляване на инсулиновата доза, предшествала хипогликемията с от 2 до 4 единици инсулин. Често повтарящи се хипогликемии и ниските стойности на кръвната захар от порядъка на 3, 4 –mml/l мога сериозно да увредят умствените способности на диабетика. Това се нарича хронична хипогликемия и следва да се избягва на всяка цена. Такива болни са винаги раздразнителни, често агресивни, могат да бъдат приети за психично болни. Наложителна е промяна в дозировките на лечението – инсулин или таблетки, разширяване на диетичния режим. По статистике ВОЗ более 220 млн людей во всем мире больны сахарным диабетом. Чаще всего заболевание возникает на основе недостаточности рецепторов 12-перстной кишки и поджелудочной железы. При диабете 1 типа необходима инсулинотерапия и лечения травами ( чтобы снизить любые нежелательные последствия заболевания), а вот при диабете 2 типа во многих случаях фототерапия оказывается самодостаточной. Галега или козлятник лекарственный хорошо зарекомендовала себя при начальных стадиях диабете 2 типа, когда инсулин еще не применяется. Отвар галеги нормализует обмен веществ: улучшает движение жидкости в организме ( здесь мы говорим о потогонном, мочегонном и увеличивающем лактацию свойствах). Ном мало кто знает об уникальных свойствах листа этого ценного растения и его способности снижать уровень сахара в крови. Как известно, у людей, страдающих сахарным диабетом, наблюдается «нехватка энергии», отвар галеги способствуют активации скрытых резервов организма. 1 ст л листа бузины чёрной (кора или листья) залейте 250 мл холодной воды, смесь поставьте на огонь и доведите до кипения, после чего быстро процедите. Одним из осложнений сахарного диабета является гангрена нижних конечностей. Положительно влияет отвар козлятника на укрепление сосудов и снижение уровня холестерина. Приготовленный чай необходимо выпить постепенно в течение дня небольшими глотками. Для того, чтобы избежать столь неблагоприятного заболевания, нужно своевременно заниматься укреплением сосудов. Настоять в темном месте 21 день, отфильтровать, принимать с 10 капель 4-5 раз в день или до 1 чайной ложки 2-3 раза в день за 30 минут до еды. Отвар семени льна полезен не только при диабете как 1 , так и 2 типа, но и при диабетической невропатии (осложнении при сахарном диабете на нервную систему). Отвар выпивать теплым за 1 прием за 20-30 минут до завтрака. И в этом вам поможет настойка плодов софоры японской. Наряду с софорой нужно принимать отвар спорыша (горца птичьего) или корня пырея ползучего. При сахарном диабете 2 ст л измельченного в муку льна залить 0,5 л кипятка. Эта растения содержат много кремния и также положительно влияют на укрепление сосудов и увеличение их эластичности. Стабилизация сахара в крови заставляет поджелудочную железу вырабатывать свой собственный инсулин. Принимать корни инулин-содержащих растений нужно постоянно. При сахарном диабете 2 типа на фоне фитотерапии также снижается масса тела ( при ожирении, как наиболее частом осложнении сахарного диабета) При сахарном диабете также очень полезны корни топинамбура в свежем или отварном виде. Съедать по 1 штуке 3 раза в день за 15 минут до еды. Для приготовления такого отвара 3-4 средних клубня заливают 0,5 л горячей воды и варят на медленном огне 20 минут. В этом случае корни натереть на терке и залить кипятком. ложки натертых клубней заливают 1 л кипятка и настаивают в термосе в течение 3 часов. Корень одуванчика можно принимать в молотом виде по 1 ч л 3 раза в день. Или же использовать сок одуванчика по 1 чайной ложке 3-4 раза вдень перед едой с небольшим количеством воды. сырья залить 200 мл кипятка, настоять , процедить, принимать по 1\3 стакана 3 раза вдень. СБОР ПРИ САХАРНОМ ДИАБЕТЕ (при диабете 2 типа) Состав: лист черники, земляники, створки фасоли, корень одуванчика, семя льна, солома овса. на 200 мл кипятка, кипятить 10 минут, настоять 2 часа, отцедить. СБОР ЛЕЧЕНИЕ САХАРНОГО ДИАБЕТА ( при диабете 1 типа) Состав: галега лекарственная, шиповник коричный, эхинацея пурпурная, череда, черника, ромашка аптечная, зверобой, фасоль (створки), мята перечная, девясил высокий, хвощ полевой. на 300 мл кипяченой воды, настоять 30 мин, охладить 45 мин, отцедить. Сбор обладает сахароснижающим, общетонизирующим, общеукрепляющим, сосудорасширяющим, регенерирующим, противомикробным действием. Сбор обладает сахароснижающим, общетонизирующим, общеукрепляющим, сосудорасширяющим, регенерирующим, противомикробным действием. Улучшает работу печени и желчного пузыря, регулирует работу поджелудочной железы. Улучшает работу печени и желчного пузыря, регулирует работу поджелудочной железы.

Това е рода от тревисти цъфтящи растения в семейството на маргаритки – Asteraceae. Ехинацея се предлага в аптеките, здравните заведения и супермаркетите като чайове, течни екстракти, суха билка и като капсули или хапчета. Билката насърчава имунната система и намалява много от симптомите на настинка, грип и някои други заболявания, инфекции и състояния на простуда. Ехинацея е многогодишно растение, което означава, че трае много години. Той е приблизително 30-60 сантиметра) висок, когато е зряло. Има големи лилави до розови цветове, в зависимост от вида. Три вида Echinacea се използват като билкови лекарства: Не само, че ехинацея се слави с добрите си своиства навсякъде по света, но тя е и голям бизнес. Веднъж известен като алтернативен начин за предотвратяване на обикновена настинка, сега ехинацеята бързо се превръща в известна за многобройни приложения и ползи. Както се съобщава от Американския ботанически съвет, “Продажбите на билкови хранителни добавки в САЩ се увеличиха с 7,9% през 2016 г. ” Продажбите на билкови продукти постоянно се покачват за последните 10 години. Ехинацея е роден в Северна Америка , като е открита и използвана като традиционно билково лекарство преди повече от 400 години от индианските племена . Билката се използват за производство на лекарства от цветя , листа и корените й . и въвеждането на антибиотици, ехинацеята имала уважаван медицински статус. Тъй като здравната индустрия я измества, антибиотиците стават най-честото нещо, което се приема и така известната билка губи голяма част от своята почит. Повечето хора не осъзнават, че химическите вещества, съдържащи се в корена, се различават значително от тези в горната част на растението. Много химически съставки на ехинацеята всъщност са мощни стимулатори на имунната система и могат да осигурят значителна терапевтична стойност. Медицинският център на Университета в Мериленд също така съобщава, че частта от растението, която расте над земята, е най-ефективна. Интересното е, че в Германия диетичните билки се регулират от правителството, а надземните части от видовете Ехинацея purpurea в действителност се одобряват като естествено средство за инфекции на пикочните пътища, инфекции на горните дихателни пътища, настинки и бавно заздравяващи рани. Ехинацеята има сложна комбинация от активни вещества, някои от които се считат за антимикробни, докато други се смята, че оказват влияние върху човешката имунна система. Всички видове от това билково лекарство имат съединения, наречени феноли. Много растения съдържат феноли, активни вещества, които контролират активността на редица ензими и клетъчни рецептори, и предпазват растението от инфекции и ултравиолетови (UV) радиационни увреждания. Фенолите имат антиоксидантни свойства, които могат да бъдат полезни за човешкото здраве. Ехинацеята също съдържа алкиламиди или алкамиди (не в Echinacea pallida), които оказват въздействие върху имунната система, както и полизахариди, гликопротеини и производни на кофеиновата киселина. Свързана статия: Черен бъз – мощната билка за имунна система рецепти за сироп и чай Някои изследвания са направени в средата на 90-те години, включително рандомизирани проучвания. Въпреки това, почти всички са били спонсорирани от производители на ехинацея и търговци и не са били считани от научната общност за висококачествени изледвания. Днес ехинацея се използва широко по целия свят за редица заболявания, инфекции и състояния. По-долу е даден списък на някои от тези начини на употреба: Очарователните изследвания за ползите от ехинацея по отношение на рака на мозъка са публикувани от Националните институти по здравеопазване (NIH). Като заяви, Лечебната стойност на фитохимикалите, съдържащи се в ехинацея, е очевидна и показва, че тези агенти, както и фитохимикалите, които още не са открити в други билки, могат да бъдат ценни инструменти за борба с туморите. Билката намалява продължителността на настинката с около два дни. Отделът за опазване на природните ресурси на Министерството на земеделието на САЩ съобщава, че имунната система изглежда силно повлияна от нивото на дозата на ехинацеята. 10 милиграма ехинацея на 1 килограм телесно тегло, приеман ежедневно в продължение на 10 дни, е ефективен като стимулант на имунната система. Освен това медицинското списание Hindawi публикува материал, който предполага, че ехинацеята спира вирусни настинки. Най-значимите резултати от ползите от ехинацеята по отношение на имунната система обаче са ефектите, когато се използват при повтарящи се инфекции. Досега изследванията показват, че ехинацеята вероятно намалява симптомите на настинка, но изглежда, че ефектите му са по-силни, след като започнат самите симптоми на настинка. Историята на ехинацея започва, когато ехинацеа се използва от индианците и като болкоуспокояващо средство. Билката е особено ефективна за следните видове болка: Вероятно възпалението е причина номер едно за повечето заболявания. Различни фактори – включително стрес, токсини в храната ни и лош сън – допринасят за това . За щастие, както се обяснява от Университета на Британска Колумбия, редовното приемане на ехинацея може ефективно да спре и облекчи различни видове възпаления. Националният институт по здравеопазване съобщава, че може дори да помогне при възпаление на очите. Добра идея е хората, които се борят с хронични възпалителни състояния като ревматоиден артрит, редовно да консумират билковия чай. В доклад, изготвен от д-р Армандо Гонзалес Стюарт, той описва как ехинацеята е била използвана от различни индиански племена за лечение: Чаят от ехинацея, има много добри пречини да е приема. Той се приготява, когато една супена лъжица изсушени цветове от билката се запарят в половин литър вода (500 мл.) Всеки ден може да се приема профилактично по 3 пъти преди хранене 100 мл. чай в продъллжение на 10 дена, после правите почивка от 5 дена. Гаргарата с чай от ехинацея се препоръчва при болки в гърлот. В аптечната мрежа има редица продукти, които са предназначение за деца, но те имат малка доза в нея. Много европейски и британски експерти заявяват, че има рускове от приема на ехинацея при малките деца . Съществува потенциална опасност да се развие алергична реакция във вид на обрив, сърбеж, подуване. Добре знаем за силата на черният бъз, но когато са в комбинаця, двете билки черен бъз и ехинацея вършът чудеса за имунната система. Приемайте ги за За супер имунитет през зимните месеци! Свързана статия: Черен бъз – мощната билка за имунна система рецепти за сироп и чай Може да отркиете голямо разнообразие от камки, както за въздрастни, така и за деца. Капките от ехинацея за профилактика и лечение на рецидивиращи инфекции на горните дихателни пътища. Имат имунобиологично действие, което включва повишаване броя на белите кръвни клетки в клетките на слезката и стимулиране на фагоцитозата на човешките гранулоцити. Активните съставки са полиини, аскорбинова киселина и изобутиламиди. Изолирани са също и кофеинова киселина, различни нейни етери, цикориева киселина, както и полизахариди и танини. Националните институти по здравеопазване (САЩ) предупреждават потребителите да бъдат внимателни по отношение на някои продукти от ехинацея , които са на пазара. Продуктите от ехинацея обикновено са неправилно маркирани; Някои от тях са били тествани и е установено, че нямат ехинацея в тях изобщо. Лабораторните тестове показват, че някои продукти от ехинацея са заразени с арсен, олово или селен. Билковите лекарства не са регулирани в повечето страни, включително САЩ и Великобритания, по същия начин, както лекарствата. Това може да означава, че билково лекарство, като ехинацея, закупено в аптека, може да не съдържа това, което етикетът твърди. Важно е да запомните, че “естественото” означава, че то съществува или е получено от природата. Малцина знаят, че съществува една билка, която всъщност е единственият враг на грипа, простудата и инфекциите в тялото. Ехинацеята стимулира имунитета и е с доказано противовъзпалително, антимикробно и противораково действие и може да се намери в аптеките във вид на капки. Специалистите от Асоциация Здравна Алтернатива (АЗА) са на мнение, че немската разработка, която може да се закупи на практика от всяка българска аптека, е най-добра. Ехинацеята е една от най-популярните в традиционната и холестична медицина билки, а през последните години заради новите доказателства по отношение на лечебните й ефекти, нейният авторитет още расте. Историята на ехинацеята като билка, използвана в народната медицина, започва още от индианците, които я използвали като лек при инфекции, зъбобол, болки в ставите, заболявания на кожата и други състояния, пише здраве.бг. Растението ехинацея и днес е широко разпространено в Северна Америка. То има високи стъбла и големи, атрактивни розови или лилави цветове с централна кафява шишарка. Съществуват девет вида ехинацея, като основно три от тях се използват в медицината: Echinacea angustifolia, Echinacea purpurea и Echinacea pallida. Ехинацеята стимулира имунитета Ехинацеята е най-известна със способността си да стимулира функционирането на имунитета – защитата на тялото срещу инфекции, заболявания и телесни увреди. Ехинацеята съдържа полизахариди, алкиламиди и витамин С (аскорбинова киселина), които действат заедно за стимулиране на имунните клетки – особено на микрофагите – и им помагат да унищожават нежеланата материя в тялото. Ехинацеята също така повишава броя и ефективността на различните клетки на имунната система. Билката доказано ограничава симптомите на заболяванията и намалява продължителността им. Има противовъзпалително действие Ехинацеята ограничава и възпаленията, проявяващи се с подуване и болки. Полизахаридите в ехинацеята стимулират възстановяването на възпалените тъкани. С други думи клетъчната увреда се минимизира за сметка на възстановяването на клетките, което се оптимизира. Ехинацеята леко повишава и секрецията на хормони от адреналния кортекс – това са вещества като кортизона, които потискат възпаленията. Това действие е резултат от полизахаридите и алкиламидите в растението. Ехинацеята е ефективна при инфекции С настъпването на студените месеци, случаите на простудни и инфекциозни заболявания рязко се увеличават. При много от хората, още с настъпването на първите студени дни, се появяват респираторни и вирусни заболявания. Замърсяванията на околната среда, непълноценното хранене и стресът допълнително подтискат имунната система и ни правят податливи на инфекции. Имунната система на съвременния човек не е в състояние да се справи с предизвикателствата на околната среда. Наличието само на един от тези рискови фактори е достатъчно да доведе до срив на имунната система, пише пулс.бг. Според специалистите, най-добрата профилактика на есенно-зимните вирусни инфекции е комбинация на имуностимулатори, витамини и антиоксиданти. За да бъдат оптимални резултатите, профилактиката трябва да започне през октомври или началото на ноември. Многогодишното цвете ехинацея се счита за един от най-мощните естествени стимулатори на защитните сили на организма. Ехинацеята произхожда от Северна Америка, но е пренесено в Европа още от колонизаторите. Тя има съцветия, които много напомнят тези на маргаритките, но са оцветени в розово. Лечебните сили на ехинацеята са били познати и използвани още от индианските племена. Стъблото, цветовете и корените на растението са намирали широко приложение в традиционната индианска медицина. В цветовете, стъблата и корените на всички растения от род ехинацея са били открити някои характерни химични вещества като ехинацен, ехинолон, ехинакозид, ехинацин B, ехинацеин. Те са с важно фармакологично значение, но действието им все още не е напълно изучено. Още в миналото индианците са я използвали като ефективно средство при треска и висока температура, при възпаления на носа, гърлото и ушите, за почистване и лечение на рани и изгаряния, дори като противоотрова при ухапвания от змии. Днес се използва най-вече като естествено средство облекчаващо симптомите при настинка и грип. Според проучвания, профилактичното приемане на екстракт от ехинацея намалява риска от ринит с 58% . Ако се прилага по време на самото заболяване, може да намали продължителността му два пъти. От древността и до днес ехинацеята е призната за мощен имуностимулатор и ефективно средство срещу вирусни и бактериални заболявания. Изследвания показват, че ехинацеята въздейства върху развитието на над 200 вида вируси. Екстракт от растението въздейства върху активността на продукцията на имунни Т-клетки и активизира фагоцитозата при лимфоцитите. За извличане на екстракт, специалистите препоръчват да се използват растения над две години, като надземните им части (цветовете и стеблата) се берат в началото на цъфтежа, а корените – след приключването му. Смята се, че екстракти от ехинацея оказват противовъзпалително и антимикробно действие върху тъканите. Като причина за антибиотичния ефект на растението се счита ехинакозидът, чиято сила се сравнява с тази на пеницилина. Ехинацеинът от своя страна се противопоставя на действието на ензима хиалорунидаза, с чиято помощ бактериите проникват в тъканите. Установено е, че ехинацеята потиска ензимът хиалуронидаза и има и регенеративни свойства. Използва се за ускоряване зарастването на рани, изгаряния и други кожни увреждания. Освен това веществата в ехинацеята, подобно на кортикостероидите, стимулират секрецията на надбъбречните хормони. Въпреки, че няма неоспорими доказателства, редица проучвания показват, че ехинацеята влияе благоприятно и върху трудно лечими и нелечими с конвенционални средства хронични заболявания, хепатит, бронхит, пиелонефрит, синузит и рецидивиращи херпесни инфекции. При орален прием, екстрактите от ехинацея се считат за безопасни и рядко се наблюдават реакции на свръхчувствителност. При клиничните проучвания е установено, че най-честите нежелание реакции са от стомашно-чревен характер. Не се препоръчва приемът на ехинацея от деца под 2 годишна възраст, без предварителна консултация с педиатър. Специалистите от АЗА предупреждават, че в някои случаи, ехинацеята може да предизвика отлагане на токсини в черния дроб и е препоръчително да се избягва приемането и в комбинация с други лекарства, които могат да навредят на черния дроб.

Эхинацея от диабета

Эхинацея от диабета

На д-р Тайс са лекарствен продукт, препоръчван при настинки и възпаления на дихателните пътища. Прилагат се като допълнително средство за профилактика и лечение в програми за комплексна терапия; подкрепят имунната система, овладяват инфекции. е течна форма за перорален прием на растителна основа. Капките се приемат с малко течност независимо от храненията; единичната доза е 50-55 капки, обикновено се препоръчват 3-4 приема дневно. Веднага след приема на разтвора трябва да се изпие една чаша чиста вода. Положителните резултати са по-категорични, ако лечението на настинката започне още при първите й признаци. Ако през това време заболяването не се е повлияло, трябва да се направи консултация с лекар. При неволно предозиране е възможно да се повиши съдържанието на алкохол в кръвта. Приемът на може да провокира алергични реакции от рода на задушаване, бронхоспазъм, астма, анафилактичен шок, кожни раздразнения, уртикарии. Има информация за случаи, при които лечението с капките на д-р Тайс е създало предпоставки за пристъпи на автоимунни заболявания. Ако капките с екстракт от пурпурна ехинацея се използват по-дълго от два месеца, може да се установят промени в кръвните показатели, по-точно левкопения. не се прилага при алергия към биоактивния компонент от лечебното растение. Продуктът е противопоказан за деца под едногодишна възраст. Капките не се препоръчват и следва по-скоро да се избягват при деца на 1-12 години. При бременност и кърмене капките могат да се приемат само по ликарска препоръка и под контрол. Продуктът не е подходящ при системни заболявания в напреднал стадий. Противопоказан е при автоимунни заболявания и заболявания, свързани с белите кръвни клетки. Сахарный диабет в последнее время, к сожалению, становится всё более распространённым заболеванием. Плоды барбариса, цветы бузины, шиповника, листья черники. Типичными проявлениями диабета являются обычно мучительная жажда, ненасытный апппетит и выделение большого количества мочи, содержащей сахар, а также содержание сахара в крови. По 1/2 столовые ложки на 1/2 л кипятка довести до кипения, снять и оставить до утра, процедить принимать по 1 столовой ложке в день, можно добавлять в компот. Анютины глазки, крапива, почки березы, листья черники по 20 г, корень одуванчика 10 г, трава зверобоя 5 г. Иногда проявляются общая слабость, исхудание (или ожирение), ухудшение зрения, вкус во рту железа, плохое заживление ран, зуд кожи и предрасположенность к кожным заболеваниям. Свежий сок красной свеклы - пьют при диабете по 1/4 стакана 4 раза в день. Принимать 3 раза в день по чайной ложке горчичного семени. Смешать, измельчить и 4 столовые ложки смеси заварить стаканом кипятка, настоять 20 минут, процедить. Лист черники - 2 части, спорыш, цветы бузины, цвет липы, зверобой, листья крапивы по 1 части всех. Весьма серьезным фактором в развитии сахарного диабета является систематическое переедание, избыточное употребление с пищей легкоусвояемых углеводов. 1 столовую ложку залить стаканом воды, кипятить 1 минуту и 2 часа настоять. Листья шелковицы, стручки фасоли, рыльца кукурузы, листья черники (все поровну). Следует исключить из пищевого рациона и другие крахмалосодержащие продукты, такие как, картофель, белый хлеб, макаронные изделия, стручковые плоды, крупы (за исключением гречки), конфеты и другие сладости, изюм. Отвар молодых побегов и листьев голубики: ст.ложку травы кипятят 10 минут на слабом огне, охлаждают, процеживают. 1 столовую ложку смеси на стакан воды кипятить 1 минуту, настаивать 2 часа. Овес 1/2 стакана всыпать в 1 литр кипяченого молока, заварить. Концентрированный настой сухой вероники: 1 столовая ложка на стакан кипятка. Корни выкапывают осенью или ранней весной и употребляют в сыром, жареном, вареном виде, добавляют вместо картофеля в супы, лепешки, котлеты, тесто.19. Очень полезна для больных сахарным диабетом капуста сорта "кольраби". Столовую ложку измельченной травы сушеница залить стаканом кипятка на 2 часа, процедить. Этот сорт распространен не так широко, обычная белокочанная капуста, но чрезвычайно полезен и, что немаловажно, хорошо хранится вплоть до следующего урожая. Особенного внимания заслуживает такое растение, как топинамбур, или земляная груша, которое ценно тем, что содержит инсулиноподобные вещества, способствующие нормализации обмена веществ в организме. Принимать настой при диабете по 1 столовой ложке за 30 минут до еды 3-4 раза в день.20. Причиной сахарного диабета может быть перенесенное инфекционное заболевание. Затем кипятить 5 минут, настаивать, укутав на 1 час, процедить. Траву (стебель, листья, цветы) клевера собирают в период цветения, заливают кипятком (1 стакан на 1 чайную ложку травы) и пьют за полчаса до еды по 1/3 стакана при диабете.21. В этом случае можно рекомендовать сборы лекарственных трав для укрепления иммунитета, а также витаминосодержащие и общеукрепляющие. 1 столовую ложку сухих листьев черники на стакан кипятка. Принимать по одному стакану настоя 3 раза в день в охлажденном виде небольшими глотками. Сбор 1: Лист черники - 1 часть; сухие створки стручков фасоли - 1 часть; семена льна - 1 часть; солома овсяная - 1 часть. Кипятить 20 минут, настоять, укутав на 30-40 минут, процедить. Сбор 2: Корни лопуха - 1 часть; сухие створки стручков фасоли - 1 часть; лист черники - 1 часть. Принимать по 3/4 стакана 5 раз в день, через 1 час после еды. При сахарном диабете лечатся настоем почек сирени, которые собирают весной при их набухании, сушат в тени. Хорошее лечебное действие от диабета оказывает цикорий.22. Из лекарственных трав в первую очередь стоит обратить внимание на такие, как: хвощ полевой, эхинацея, кипрей узколистный, спорыш, крапива двудомная. 15 г стручков фасоли залить 1 л воды и кипятить 2 часа. Существует немало лекарственных трав, сборы из которых можно рекомендовать для лечения сахарного диабета. Принимать по 1/2 стакана 3-4 раза в день охлажденным при диабете.23. Нужно только помнить, что в такой сбор не должны попадать травы, обладающие не только антидиабетическим, но и мочегонным действием. Прокипятить 10 минут горсть листьев брусники в 1 литре воды. 20 штук нарезанных молодых листьев грецких орехов или перегородки от 10-12 орехов залить стаканом кипятка, кипятить 10 минут, выпить при диабете в течение дня.25. Ведь у больных диабетом суточный диурез превышает норму в три раза (до 6 литров). 1 столовую ложку сухой измельченной коры осины кипятить 30 минут на малом огне в 2-х стаканах воды. 10 лавровых листьев залить 3 стаканами кипятка, настоять 2-3 часа, принимать по 1/2 стакана 3 раза в день. Прекрасным средством лечения сахарного диабета являются жмыхи из листьев водяного перца, одуванчика, цикория, горчицы, сурепки, осины, черники, тополя, лимонника, травы лапчатки прямостоячей, травы ястребинки. Для больных диабетом в первую очередь важны растения, позволяющие эффективно понизить уровень глюкозы в крови. Для приготовления настоя 1 столовую ложку сырья заливают 1 стаканом кипятка и настаивают 4 часа. ложке листьев черники, бузины черной и крапивы двудомной. ложку сбора залить 1 стаканом холодной воды и кипятить 10 мин, после чего процедить. Доза при диабете подбирается по ощущениям, но она не должна превышать 3 столовых ложек. Взять в равных частях лист ежевики, лист ясеня, траву хвоща полевого, лист крапивы двудомной и корень валерианы. Принимают по 1/3-1/2 стакана 3-4 раза в день за 10 минут до еды. Полученный настой принимать по 2/3 стакана в день, выпивая маленькими глотками в течение дня. Залить 2 столовые ложки сбора 1 л кипятка и настоять 3 часа. Взять 4 лавровых листа, залить 1 стаканом кипятка, настаивать 2 ч и процедить. ложку корня лопуха большого, залить 2 стаканами кипятка, настаивать 30 мин и затем процедить. Вот примеры травяных антидиабетических сборов: Береза повислая (лист) ------------2 части Брусника обыкновенная (лист)---2 части Фасоль(створки)---------------------3 части Девясил высокий (корни)-----------3 части Кукуруза (рыльца)-------------------2 части Зверобой продырявленный--------1 часть Сушеница топяная------------------2 части Малина обыкновенная (лист)-----2 части Цикорий обыкновенный------------3 части Лапчатка гусиная-------------------1 часть Спорыш (птичий горец)-----------------2 части Подорожник большой ------------------3 части Боярышник кровавокрасный (плоды)2 части Черника обыкновенная (лист)---------3 части Крапива двудомная ---------------------2 части Одуванчик лекарственный (лист)-------3 части Земляника лесная (лист)-----------------2 части Яснотка белая------------------------------1 часть Зведчатка средняя-------------------------1 часть Фасоль (створки)--------------------------3 части Мята перечная---------------------------------2 части Можжевельник обыкновенный (плоды)----2 части Пастушья сумка-------------------------------2 части Шиповник коричный (плоды)----------------3 части Цикорий обыкновенный----------------------3 части Заваривать сбор так: 2 столовые ложки сбора залить 300 мл крутого кипятка, настаивать, укутав, 2часа, процедить. Принимать при диабете по 0,5 стакана после еды через каждые 4 часа. Полученное средство принимать по 1/2 стакана 3 раза в день. Для профилактики диабета рекомендуется пить чай из следующих сборов: по 4 г листа черники и створок фасоли, по 3 г плодов шиповника и листа земляники, 1 г травы тысячелистника. Другой сбор: по 4 г листа крапивы, плодов шиповника, листа черники и верхней части цветущего растения овса, 3 г корня лопуха, 2 г корня одуванчика. Любой из перечисленных сборов залить 1 стаканом кипятка, греть на малом огне 20 минут, настоять 30 минут и пить при диабете как чай. Через каждые 3-4 недели лечения нужно делать перерыв на 5-10 дней. Людям, перенесшим нервные потрясения, следует сразу же проводить комплексную седативную (успокаивающую) терапию, в частности целесообразно использовать успокоительные сборы лекарственных трав. Если ваша работа требует постоянной концентрации внимания (водители, хирурги, диспетчеры и прочие), то отвар лучше принимать во второй половине дня 2 раза по 0,5 стакана в 17-18 часов и остальной отвар за 1,51 часа до сна. Некоторые из них: 1) Таволга ------------------------------3 части Хмель обыкновенный ----------------2 части Чабрец ----------------------------------3 части 2) Донник желтый --------------------3 части Чернобыльник обыкновенный -----3 части Синюха лазоревая (корневища) --3 части 3) Пустырник сердечный ------------3 части Валериана лекарственная ---------2 части Кипрей узколистый -------------------2 части Сборы следует заваривать по одной и той же схеме: залить кипятком, выдержать на водяной бане 30 минут, снять, укутать и настаивать ещё 1,5-2 часа. Курс лечения 1,5 месяца; при необходимости следует курс повторить с перерывом не более 2 недель.

Родиной этого благородного цветка считается Северная Америка. Именно жители этой страны первые смогли раскрыть целебные свойства растения. Можно сказать, эхинацея позволяет извлекать выгоду из каждого листочка, причем в буквальном смысле. То есть, в эхинацее интерес народной и традиционной медицины вызывают и цветки, и листья, и корни растения. Эхинацея одна из немногочисленных растений, которая может гордиться полезностью не только надземной части растения, но и коренной. Долгое время растение не покидало пределов Америки. Однако в 18 веке эхинацея благополучно перекочевала в Европу и сегодня ее можно встретить практически в любом континенте. Эхинацея – многолетнее растение с сильно ветвящимися стеблями. В народной медицине зачастую используется эхинацея пурпурная. Считается, что именно она способна принести большую пользу человечеству, содержит больше полезных компонентов. В древние времена эхинацея считалась иммуностимулирующим препаратом. Его применяли для лечения простудных заболевания, для улучшения пищеварения, при малокровии и др. Правда, революционное открытие медицинских препаратов на некоторое время затмило популярность эхинацеи. Сегодня можно уверенно сказать, что польза эхинацеи доказана учеными. Эффективность действия эхинацеи на укрепление иммунитета обусловлено биологическими веществами. В этот список можно включить: • полиены - вещества, участвующие в уничтожении многих грибковых вредителей; • феноловые кислоты – обеспечивают антисептический эффект; • алкалоиды; • эфирные масла; • органические кислоты; • смолы; • гликозиды; • полисахариды; • дубильные вещества; • и др.; Вне зависимости от части растения, которую используют для приготовления отваром и настоек, в эхинацее содержится огромный запас минеральных веществ. Некоторых из них довольно сложно обнаружить в продуктах питания, поэтому крайне важны для полноценной деятельности организма. Это магний, никель, алюминий, барий, кальций, марганец, серебро, селен, калий, хлор, бериллий, железо и многое другое. Все перечисленные вещества играют большую роль в обеспечении здорового образа жизни каждого человека. Но секрет целебности растения заключается в содержащихся здесь: полисахариды, инулин, эхинозиды и алкиламиды. Инулин – этого вещества больше всего хранится в корне эхинацеи. Ее роль заключается в стимуляции белых кровяных телец. Получая некий толчок, белые тельца становятся более подвижными и быстрее распознают очаг инфекции. Полисахариды - этими компонентами богата надземная область эхинацеи. В неком понимании они обволакивают клетки организма. Тем самым защищают их от контакта с вредоносными бактериями. Также полисахариды способствуют регенерации клеток, что крайне важно. Алкиламиды – большее содержание этого вещества сконцентрировано в корне растения. Алкиламиды используются как анестезирующее вещество. К примеру, благодаря этому свойству эхинацея используется для лечения зубной боли. Эхинозиды – цветок считается хранителем этого компонента. Также он имеется и в корне растения, но в достаточно малых количествах. Специалисты установили, что это вещество оказывает такой же эффект, что и пенициллин, который, как известно, противостоит многим бактериям. Однако самая основная особенность эхинозидов – очищение организма от свободных радикал, что и предупреждает развитие раковых образований. Эффективность действия эхинацеи доказана и при лечении кожных заболеваний. Экстракты и мази на основе этого лекарственного препарата позволяют за короткое время излечивать герпес, экзему, ожоги, раны, крапивницу и др. Огромный перечень биологических компонентов, состоящих в эхинацеи, позволяют этому растению эффективно применяться при ряде заболеваний, как: • вирусные и респираторные заболевания; • воздействует на онкологические процессы; • гнойные раны; • хронические заболевания – нефрит, артрит; • карбункулы; • цистит; • трофические язвы; • аднексит; • отморожения; • простатит; • псориаз; • лейкопения; • септические процессы. Ученые также выявили действие компонентов эхинацеи на нервную систему. Рекомендуется использовать этот препарат при переутомлении, при физических и психологических нагрузках. Компоненты позволяют успокоить нервы и наладить гармонию. В народной медицине для приготовления лекарственных средств используются растения, чей возраст не менее 2 лет. Только тогда эхинацея сохраняет полный комплекс богатых веществ, и его корни и листья могут полноценно использоваться для приготовления лекарственных средств. Стоит отметить, что эхинацею используют не только для внутреннего, но и для наружного применения. Приведем несколько рецептов приготовления отваров, настоек, которые в дальнейшем можно активно использовать при ревматизме, укусе насекомых, головных болях и др. 1 ложка измельченных листьев лекарственного растения заливаются стаканом кипятка. Массу около 20 минут держим на водяной бане, после остывания процеживаем. Прием – 100 мл 2 – 3 раза в день, в зависимости от заболевания и степени запущенности. 10 грамм корней эхинацеи заливается 150 мл 70-процентного спирта. Полученную массу следует хранить в темном месте 48 часов. Спиртовая настойка принимается по 20 капель 3 раза в день. Для приготовления этого лекарства можно взять и цветки, и корень эхинацеи. Это средство успокаивает нервную систему, избавляет от бессонницы и способствует понижению давления. Однако перед его приемом следует проконсультироваться с врачом. Все компоненты тщательно измельчаем и перемешиваем. Для первого раза необходимо взять небольшое количество сырья. К примеру, людям со слабой психикой, склонным к нервозу, не рекомендуется принимать компоненты эхинацеи после обеда. В приготовленный порошок добавляем мед, из расчета 100 гр. Также растение противопоказано беременным и молодым мамам. От употребления препаратов на основе эхинацеи следует отказаться больным, страдающим от: • СПИДа; • рака; • рассеянного склероза; • аллергии; • туберкулеза; • ревматизма. Не стоит забывать, что эхинацея считается сильнодействующим лекарственным растением и с его приемом следует быть осторожным. Дорогие читатели, сегодня мы с вами поговорим про полезные и лечебные свойства эхинацеи, как ее применять для нашего здоровья. Необыкновенно красивый по внешнему виду, его крупные яркие соцветия являются настоящим украшением сада. А знаете ли вы, что растение помимо декоративных свойств обладает уникальными лечебными свойствами, признанными официальной медициной? Из эхинацеи пурпурной фармакологическая промышленность разных стран изготавливает препараты для укрепления иммунной системы человека, известный многим препарат под названием “Иммунал” изготовлен именно из этого растения. Кроме того растение ценится за противовоспалительные и противовирусные свойства, что позволяет использовать препараты на его основе в сезон простуд и вспышек гриппа. Поговорим дальше более подробно о ее полезных и лечебных свойствах. Главным достоинством эхинацеи является, безусловно, то, что препараты на ее основе способны воздействовать на иммунную систему человека, укрепляя защитные силы организма. Это обусловлено содержанием в растении большого количества различных биологически активных веществ, таких как микроэлементы, эфирные масла, полисахариды, глюкоза, флавоноиды, сапонины, гликозиды, дубильные вещества и многое другое. Из минеральных веществ, содержащихся в различных частях растения, хочется отметить калий, кальций, железо, магний, кобальт, никель, серебро и более редкие, такие, как селен, цинк, молибден. Обнаружен в растении инулин, полисахарид, не только укрепляющий иммунитет, но и обладающий интоксикационными свойствами, регулирующий липидный обмен, положительно влияющий на печень и костную систему, выводит лишний сахар из организма. Самое главное — заставить эти ресурсы именно работать! Если обобщить, то можно сказать, что эхинацея обладает следующими свойствами: Обратите внимание, что эхинацея –прекрасный ИММУННОМОДУЛЯТОР! Не иммунностимулятор, как, например, лимонник, женьшень. С помощью иммунномодуляторов мы дает организму возможность самостоятельно восстанавливаться, бороться против вирусов, бактерий, воспалительных процессов без лекарств. И еще одно главное свойство эхинацеи – она природный антисептик. Поэтому очень хорошо ее применять при заболеваниях гриппа, в периоды обострений сезонных заболеваний. Ниже вы прочитаете рецепты, как применять эхинацею для иммунитета и будут приведены другие рецепты. Наиболее часто для лечения и профилактики применяется настойка эхинацеи, которая продается в аптеке, однако лечебными свойствами обладают все части растения. Как правило, это отвары, настои, спиртовые настойки, и мы сейчас рассмотрим, как можно приготовить их в домашних условиях и при каких заболеваниях применять. Если на вашем участке растет эхинацея пурпурная, то сейчас еще не поздно приготовить лекарство из нее самостоятельно. Можно использовать для этих целей как свежие части растения, так и высушенные. А можно купить все в аптеке и применять для своего здоровья. Традиционно отвары готовят на водяной бане, в этом случае в них сохраняется наибольшее количество полезных веществ. Отвар можно готовить из цветков, из листьев по отдельности, а можно их смешивать. готовится из расчета одной столовой ложки измельченного сырья на пол литра воды. На водяной бане его держат 20 минут и принимают по 1/4 стакана незадолго до еды утром и вечером. Такой отвар хорошо укрепляет иммунитет, добавляет бодрости и энергии. на два стакана воды берут две чайные ложки измельченных листьев, держат на водяной бане 30 минут, и после остывания принимают по одной столовой ложке до еды трижды в день. Отвар из листьев принимают при головных болях, при заболеваниях суставов, он снимает воспаление, уменьшает отеки, выводит лишнюю жидкость из организма. Настой приготовить проще всего, столовую ложку измельченного сырья залить стаканом кипятка, 30 минут настаивать и принимать по 1/3 стакана перед едой три раза в день. Его применяют для улучшения аппетита, для снятия усталости, а также при заболеваниях почек, печени и желудочно – кишечного тракта. Для приготовления настоя используются и цветки, и листья эхинацеи пурпурной в свежем и в высушенном виде. Для укрепления иммунитета и профилактики вирусных заболеваний приготовьте настойку эхинацеи, ее готовят как из корней растения, так и из цветков и листьев. Фармакологическая промышленность использует для настойки корни, а в народной медицине можно найти рецепты приготовления настойки из цветков и листьев. На 1/2 литра водки понадобится либо 50 граммов свежих измельченных листьев, смешанных с цветками, либо 25 граммов высушенного сырья, либо 100 граммов сухих измельченных корней. Настаивать сырье рекомендуется в темном месте в течение двух недель, периодически взбалтывая. После процеживания настойку традиционно назначают по 20 капель три раза в день перед едой в течение 10 – 12 дней. Дальнейшее применение необходимо согласовать со своим лечащим врачом. Настойку принимают при любых инфекционных заболеваниях для повышения защитных сил и скорейшего выздоровления. Лечение эхинацеей Выше я подробно описала, как готовить и принимать настои, отвары и настойку эхинацеи, сейчас хочу предложить несколько полезных рецептов из арсенала народной медицины. 50 граммов высушенных и измельченных корней эхинацеи залить стаканом нерафинированного растительного масла (лучший вариант – масло оливковое), оставить настаиваться на месяц. Процедить и принимать по одной ложке через час – полтора после еды два раза в день. Применяют масляный настой при заболеваниях полости рта и глотки, желудка, наружно для лечения эрозии шейки матки, ожогов, язв и пролежней. Эхинацея с медом улучшает память, помогает справиться с бессонницей, нервной возбудимостью, снимает головные боли. Для приготовления снадобья хорошо высушенные цветки, листья и корни измельчают в порошок, на столовую ложку такого порошка добавляют три столовые ложки меда, все перемешивают и оставляют на 2 недели, после чего лекарство готово к употреблению. Достаточно половины чайной ложки смеси с чашкой чая вечером перед сном. Столовую ложку измельченного высушенного корня эхинацеи залить 1,5 стаканами холодной кипяченой воды, нагревать на водяной бане 30 минут, остудить, процедить и принимать по одной столовой ложке трижды в день перед едой при гриппе и любых воспалительных и инфекционных заболеваниях. При простуде и гриппе полезно пить чай из всех частей эхинацеи. Для его приготовления нужно взять чайную ложку смеси измельченной на пол литра кипятка, настоять 10 минут и пить по 1/2 стакана в теплом виде. Если нет высокой температуры, к такому чаю можно добавить ложечку меда. Для усиления эффекта при заваривании чая можно добавить горстку сухих плодов шиповника. Вот очень интересный видеоматериал о лечении эхинацеей.


Эхинацея от диабета

Эхинацея от диабета

Много хора говорят за ехинацея билка,като растението-панацея или природното лекарство, което може да излекува всяка болест - от кашлица до рак. Ехинацея употреба:основно се използва за лечение и превенция от настинки,вируси и грип. Редица изследванията показват,че Echinacea Purpurea укрепва имунната система. Това е растението ,което може би е най-известно в световен мащаб със своята лековитост,която е научно доказана. Прилага се за лечение на бронхит и помага при хронично възпалени яйчниците и простатит. Ехинацеята е многогодишно растение с виолетови цветовеушироко използвана от векове, още индианските лечители. Днес то е най-популярното и ефективно натурално средство, облекчаващо симптомите на грип и настинки,скъсяващо периода на преболедуване или напълно предпазване от заболяване. Ако трябва да се обобщят мненията от приема на билката ,то те са ,че упражнява върху организма: противовирусно,антибактериално,обезболяващо и антитоксично действие. Тези свойства се дължат на състава и,а именно три групи съставки: полизахариди,алкиламиди и производни на кафеената киселина. ►Nature's Bounty Echinacea ►Nature's Bounty Echinacea Extract ►Nature's Bounty Echinacea & Goldenseal ►Echinacea 400 мг Now Foods ►Echinacea SWANSON ►Natures way echinacea ►Natures way echinacea 30мл ►Natures way echinacea & astragalus & reishi Ехинацея здравословни ползи: Научно доказано е, че прием на ехинацея таблетки или ехинацея капки активира имунната система и я прави по-ефективна в битката с различните видове инфекциите. „естествени клетки-убийци/имунни Т-клетки, и повишава производството на интерферон. Той от своя страна изиграва важна част от имунния отговор на организма при вирусни заболявания,като грип и настинки. Важно е да се отбележи и действието на ехинацея за деца върху имунната система ,и това е е тя драстично понижава вероятността от повторно заболяване. Най-ефективен е приемът на Ехинацея преди да настъпи болестта или в началния стадий на грип и настинка. Ехинация ефект:намалява времето за протичане на заболяването и повишава съпротивителните сили на организма и предотвратява появата на повторно възникващи инфекциозни заболявания. Билка ехинацея се използва за при хронично възпаление на яйчниците, за лечение на акне и обриви и противораково. Ехинацея противопоказания:няма установени странични ефекти ,използва се дори при бременност и кърмене. Не се препоръчва обаче прием на ехинацея или билкови продукти съдържащи ехинацея цвете при хора, страдащи от автоимунни заболявания. Ако имате СПИН,лупус ,множествена склероза или туберкулоза не приемайте тази билка. Съставки в една капсула: екстракт от Копринус (Coprinus comatus) – 200 mg, екстракт от майтаке (Grifola frondosa)- 60 mg, екстракт от рейши( Ganoderma lucidum) - 60 mg, екстракт от шиитаке (Lentinula edodes) – 60 mg, екстракт от кордицепс (Cordyceps sinensis) – 20 mg. Действие: Копринус значително подобрява състоянието при диабетици. Първите изследвания за нейното понижаващо кръвната захар действие е проведено през 1934г. От тогава се знае, че тя има и противовъзпалително действие и е в състояние да предотврати негативните последствия на диабета върху сърдечно-съдовата система и диабетната полиневропатия. бета клетки в лангерхансовите островчета на панкреаса където се произвежда хормона инсулин. Доказано е чрез опити, че екстракти от копринус ефективно понижава нивото на кръвната захар. Майтаке помага при диабета по 2 начина: от една страна увеличава отделянето на инсулин, а от друга – контролира нивото на кръвната захар. Основно гъбата действа като инхибитор на алфа-глюкозидазата (така се намалява поемането на захари от стомашно-чревния тракт). Шиитаке е бил считан за „лекарство при диабет и чернодробни заболявания от древните китайски лекари. „Лентинан“ - полизахарид получен от плодното тяло на шиитаке ефективно инхибира развитието на инсулино-зависим захарен диабет. Рейши съдържа полизахарид използван като лекарство при диабет тип 2. Той понижава нивото на кръвната захар и в същото време повишава количеството на отделения инсулин. Кордицепс - първите ескперименти за лечение на диабет с кордицепс са проведени през 90-те години в Япония и Китай, където учените доказват хипогликемични свойства на гъбата. ПОЛЕЗНА ИНФОРМАЦИЯ: В категория ,, ЗДРАВЕ'' , предлагаме изключително разнообразен асортимент от хранителни добавки, таблетки и био сокове както за възрастни така и за деца. В ктегорията са включени и уникални уреди и аксесоари за здравето. Основни партньори са :- Къща на билките Sanct Bernhard- немска компания, с над 100 - годишен опит в производството и предлагането на продукти съобразени със природата и здравето, притежаващи международни и европейски стандарти за качество. Произведени от натурални съставки и притежаващи всички международни и европейски стандарти за качество на продукта- Серия турмалинови продукти Dr. Nature-създадени по японска технология, с използването на турмалинови кристали,постоянни магнити, бамбукови въглища и органичен германий. Nature био сокове-произведени в САЩ- една от най-големите компании за производство на био сокове - Алое Вера, Нони, Малинови кетони и др. Четирите активни елемента са вградени в специална трислойна структура от високотехнологични полимерни влакна.- Equilibra- най-големият лидер на италианският пазар в разпространението на хранителни добавки и натурална козметика. Особенно предимство на течната формула на хранителните добавки е високата степен на усвояемост /98%/. - Царски билки - Силата на българските билки, по оригинална рецепта на маг.фарм. Съдържат специално биологичен комплекс от Златен Корен /Rhodiola Rosea/ и Гинко Билоба /Ginko Biloba/, който заедно със другите билки е вложен в пчелен мед.- Dr. Silver - уреди за сребърна вода , за получаване на повече от 20 000 литра сребърна вода при домашни условия. Представляват мини устройства за електролитно отделяне на сребърни йони Stolz - немска компания със с 60-годишен опит. Внимателно подбани продукти за лице и тяло - крем с невен , крем с водорасли , крем с жен шен , крем със секрет от охлюви , крем с маслиново масло за всеки тип кожа. Ferdinand Eimermaicher – немска компания с 100 годишен опит в производството на продукти в направление гижа за кожата . Продуктите са с най-високо качество и се произвеждат с натурални съставки. Представените продукти в сайта ,допринасят за запазване и поддържане на нормалните физиологични процеси. Въпреки това те не могат да заместят балансираната,смесена храна,здравословният начин на живот,а също и медицинското лечение предписано от лекар. Основни партньори са : Представените продукти в сайта ,допринасят за запазване и поддържане на нормалните физиологични процеси. Въпреки това те не могат да заместят балансираната,смесена храна,здравословният начин на живот,а също и медицинското лечение предписано от лекар.